Някога темпото на живот било по-бавно. Нямало часовници. Хората си давали среща по пладне преди залез слънце, при изгрева на луната.
Първите изобретения, отмерващи времето, били много прости - капки вода през дупка, чертички по горяща свещ, сянката на слъчневия часовник. Хората нямали представа за точно време.
И все пак колко е часът?
Хиляда години след началото на нашата ера били изобретени механичните часовници. Положението на тежест, окачена на синджир, било контролирано от двупосочно накланяща се пръчка със закривени краища. Всяко накланяне освобождавало по един зъб на зъбчатото колело и така отмервало времето.
През 1650 година известният холандски учен Хюйгенс изобретил часовниците с махало. Все повече нараствала нуждата на мореплавателите от точни часовници. Те се ориентирали по Слънцето, Луната и звездите, но затова им трябвало точно отмерване на времето. Появили се по-усървършенствани часовници, наречени "хронометри".
Точно време
До 18 век васовникът с пружина бил почти същият, какъвто е и днес. Съвременните часовници са с електрически механизъм или с въбриращи кварцови кристали. Най-съвършенните биха закъснели само с 1 секунда за 50 000 години! Днес всички зависим от часовника. Представете си например, че вместо днес ще празнувате рождения си ден час след 3 дни? :)
От джоба - на ръката
Дълги години ръчните часовници били само за дамите. Мъжете носели големи джобни часовници. Но през Първата световна война войниците стигнали до заключението, че ръчните часовници са по-удобни. Скоро мъжете също започнали да ги носят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар